„ПЕПЕЛ ОТ НЕБЕСНИЯ КРАТЕР” („ПЕПЕЛ НЕБЕСНОГО КРАТЕРА”)
Червенко Лазов Крумов (1955-2012 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Надеев
Червенко Крумов
ПЕПЕЛ ОТ НЕБЕСНИЯ КРАТЕР
***
Да затворим очи,
да се гмурнем
в зеления вир на юни.
От най-кратката нощ
на лятото
извира най-дългата музика
на твоето тяло.
***
Тук, върху тревата, нека помълчим!
Да чуем коренът какво ни говори –
под пръста, до сърцето му,
спят гласовете на мъже и жени.
Коренът има какво да ни каже...
Благословен е ореолът от зелена тишина
край телата ни бели!
***
Аз не съм човекът, който
търси тъмното, за да се скрие.
Преди сам да се опозная,
разбрах, че те обичам.
И затова ти трябва да знаеш:
идвам единствено нощем,
за да съхраня себе си в тебе.
***
Когато заспиваш
с разперени топли ръце,
разбирам: няма да потъна
в бездната на очите ти.
Аз съм езичникът,
който ще бъде разпънат
върху кръста на твоето тяло.
***
Тихо е.
Тихо и пусто.
Вече няма в какво да се вслушвам –
отзвучаха твоите стъпки.
Тишината е пепел
от небесния кратер.
***
Ние никога няма да бъдем други.
Невъзможно е!
С тези лица, с тези души
ще вървим във втория хребет.
В малкото човече,
което в ъгъла на стаята спи,
диша истината за нас.
Червенко Крумов
ПЕПЕЛ НЕБЕСНОГО КРАТЕРА (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)
***
Глаза закроем,
окунёмся
в зелёный водоём июня.
Из самой скоротечной ночи лета
берёт начало
и струится
бездонность музыки
ночного тела твоего.
***
Здесь, на траве, давай помолчим.
Давай послушаем, что нам расскажут корни –
там, под землёй, в их сердцевине,
спят голоса мужчин и женщин.
Корням, им есть что рассказать...
Сияет ореол зелёной тишины
вкруг наших белых тел.
***
Я не тот человек, который
ищет темноту, чтобы скрыться.
До того, как в себе разобрался,
понял я, что тебя люблю.
И поэтому следует помнить:
я являюсь единственной ночью,
чтоб тебя сохранить в себе.
***
Когда засыпаешь,
раскинув тёплые руки,
пойму: не утонуть мне
в бездне твоих глаз.
Я же язычник,
и быть мне распятым
на кресте твоего тела.
***
Тихо.
Тихо и пусть.
И не во что вслушиваться –
Отзвучали
твои шаги.
Тишина – это пепел
небесного кратера.
***
Никогда мы не будем другими.
Да немыслимо это!
С этими лицами, с этими душами
будем идти мы за перевал.
В маленьком человечке,
кротко сопящем в углу,
скрыта вся правда о нас.